Казват, че в живота любовта не знае дълбочината си, докато не настъпи часът за раздяла. Така е и в училище. Докато не дойде последното междучасие. Тогава, на раздяла, всеки узнава колко дълбоко обича училището, съучениците, учителите, класните, директорите..Затова е толкова вълнуващо всяко последно междучасие. Така беше и днес, когато изпратихме Випуск 50. Изпращането им, случайно или не, съвпадна с Международния ден на светлината. И беше светло в най - съкровения смисъл, въпреки мрачното време. И беше светлина, защото младостта сияеше с лъчезарието на хубостта си и усмивките, с колорита на цветята и балоните, с радостта на песните и танците. А във всички жестове и слова на директор, гости и ученици прозираше и светлината на надеждата, че последният звънец бие за ново начало. Защото всичко хубаво свършва, но и започва... От днес!
