към различията между хората. Показаха го всички класове с изработените концептуални арт плакати, съдържащи оригинални визуални послания и мисли за Международния ден на толерантността. Във всеки един от плакатите като лайтмотив присъстваха човешките ръце. Те, макар и с различен цвят и големина, бяха свързани помежду си в ръкостискане или в очертанията на едно сърце, обединени от посланията за взаимна толерантност. Особено въздействащ със символиката за единството в различността беше плакатът на XII В клас.
В него човешките ръце бяха представени като разноцветни листа в клоните на едно дърво. Коренът на това дърво, макар и невидим за очите, правеше тези листа – човешки ръце, едно неделимо цяло. На табло във фоайето всеки можеше да напише и своето определение за толерантност. В края на деня нямаше място на големия бял лист от мисли. И като че ли това беше най- яркият символ на деня, защото от толкова мисли за толерантността не остана място за нищо друго. Не остана място за предразсъдъци и непреодолими различия между хората. Не остана място за бяла празнота и липса на отношение.
