„Представете си, че детето, което тормозите в училище, порасне и стане единственият хирург, който някога ще може да спаси живота ви…“

           На 18 февруари 1873 г. на бесилото, "там, край град София", завършва земния си път Васил Иванов Кунчев - Левски. Но и днес, 150 г. след неговата смърт, той си остава най- живият между живите, най- големият между големите, най- безукорно чистият между българите... Остава с прозвището, прилягащо единствено на неговата житейска мисия - Апостола на свободата. С името, съответстващо на неговия дух – Левски. И някак неестествено е дори на този ден да се говори за мъртвия Левски, защото апостолите не умират. И някак неприемливо е да се кади с тамян, да се палят свещи, да се четат заупокойни молитви за този, който винаги е в нас и с нас, живеейки в паметта, куража и достойнството на поколения българи. Поради това този ден е по- малко скръбен и повече възторжен, защото е тържество на свободния дух над материята, победа на живота над смъртта, начало на славно БЕЗСМЪРТИЕ!

      С такива чувства днес не просто отбелязахме, а съпреживяхме с гордост живота и безсмъртието на нашия Апостол, като претворихме в картини, слово и песни неговия нетленен образ. По повод годишнината ученици направиха изложба във фоайето на 2 – ри етаж със свои картини на Апостола. Всяка една от тях впечатли с вярно пресъздадените щрихи от физическото и духовно излъчване на героя. След часовете актовата зала на училището събра всички на рецитал, посветен на Левски, организиран от 10 – те класове. В залата прозвучаха истински думи на безсмъртие – за и на Левски. Дали от въздействащото изпълнение, или от завладяващите думи на Апостола, които оживяха чрез гласовете на рецитиращите – залата се смълча, както в онова хъшовско някога, когато малки и големи са слушали със смълчан захлас Апостола на тайните му събрания. Когато въпреки че времето е било тежко, са вярвали, че „то нас обръща и ние него обръщаме“…

Защото Левски е в нас и ние сме в Левски! 150 години!

    В навечерието на Деня на влюбените, в който независимо дали го празнуваме, или не – всички четем, пишем или слушаме за Любовта, ние решихме да ви я п(д)окажем. Но не с валентинки, сърца или крилати цитати за нея, а с ДЕЛА. С подадената човешка ръка за подкрепа, която може да преодолее всички разстояния между хората и да стигне до тях, дори те да се намират под тоновете развалини на рухналия им живот, в най- непрогледния мрак на отчаянието. Става въпрос за събраната от нашите ученици, учители,