Ръката, която дава - не обеднява, защото е много, много богата. Богата с нещо, което никога не се губи - надежда! Точно онази, за която ви призовахме в навечерието на 15 - ти септември с надслов: "Дари надежда, вместо цвете!" Надежда за селата, засегнати от наводненията в района на Община Карлово.

    Щастливи сме, че всички вие - ученици, учители, директори, помощен персонал, родители, приятели на Гимназията - без изключение, се отзовахте и отделихте от средствата си. Хората се редяха на опашка пред кутията, която бяхме приготвили за целта. Тя едва побра всички пари! И как, като в нея се събраха цели 2939. 44 лв.., които бяха преведени днес по сметката на Община Карлово..И това не са просто левове, а надежди, Йовкови бели лястовици, които летят "По жицата" към отчаяните и обезверените ни сънародници. Летят с крилете на вяра на вашите - нашите деца, които още на първия учебен ден издържаха най - важният изпит... По човечност!

                                                      Благодарим ви, че споделихте от богатството на душите си!

Благотворителна инициатива: Подари надежда вместо цвете!

Уважаеми родители и ученици!

  След броени дни е началото на новата учебна година. Един от красивите символи на първия учебен ден е цветето. Подаряването на букет за любимия учител, за класния ръководител се е превърнало в традиционен жест, изразяващ уважението на родители и ученици. Затова всеки търси най- красивият, най - скъпият букет, за да го поднесе на 15 септември...Но цветето може да бъде подарено и всеки друг ден. Така то ще бъде единствено, запомнено и оценено. И няма да се изгуби сред всички букети, които, за жалост, след дни ще посърнат, ще увехнат и ще бъдат хвърлени, колкото и да са красиви. Затова отправяме към всички родители, ученици, приятели своя апел - нека вместо цвете на 15 септември да дарим нашата доброта и човечност на бедстващите българи, засегнати от наводненията в района на Карлово. Нека подарим надежда вместо букет! Този красив жест ще направи вашия учител много по - щастлив!

       Словото е Живот. И Животът - Слово! Те са едно завършено цяло, когато изразяват любовта и призванието на човека. Вчера многобройната публика, изпълнила амфитеатъра в гр. Костенец, повярва, че това е така, докато гледаше празничния спектакъл на СУ "Св. Климент Охридски", посветен на 50 - годишния му юбилей. Началото беше свръхестествено въздействащо. На фона на далечни светкавици, разкъсващи с проблясъци облачното небе, учениците от Театрално студио "Георги Русев" представиха щрих от историята на Свети Климент Охридски и неговото посвещение в книжовното дело от княз Борис I. И наистина, сякаш и Природата участваше в сценографията. В точния момент на изричане на "Отче наш", небето отговори с гръмотевично ехо, след което облаците отстъпиха място пред сноп залезни лъчи. Последваха вълнуващи изпълнения на художественото слово, училищната вокална група и солисти. Любо Иванов от 6 - ти клас докосна най - нежната струна на родолюбието ни с "Хубава си, моя горо!". А Елена Банчева от 12 - ти клас остави сърцето и душата си в песните "Levitating" и "I surrender".