Днес актовата зала на нашето училище не беше просто сцена. Тя се превърна в дом. В огнище. В място за духовно завръщане.

Коледната програма, подготвена от XI А и XI Б клас и учениците от VI клас, беше по-различна от всяка друга, която сме виждали досега. За първи път един випуск прояви творческия кураж да разчупи утвърдените през годините клишета – скечовете и шоу елементите, в които често сериозното и духовното отстъпват място на самоцелното забавление.

Този път фокусът беше друг.

Върху забравените коледни традиции, върху времето, когато стари и млади са сядали заедно около една маса, в духовно общуване помежду си и с Бога.

В духа на „Коледна приказка“ на Чарлз Дикенс, учениците ни разказаха историята на едно съвременно семейство – отчуждено, разпиляно в екраните на модерния свят. Семейство, в което най-много страда детето – в своята тиха самота на този празник. Но срещата му с Духа на Коледа поставя началото на едно пътуване назад във времето – към дните, когато празникът е бил споделен, а близостта – жива.

През образите на коледарите, бъдника, през историята и смисъла на празника, спектакълът възроди спомена за изгубените ценности – за топлината, за вярата, за човешката близост.

И на финала – всеки осъзна какво е изгубил по пътя си… и колко е важно да бъдем заедно в един дух, дори и само за един ден.

Но какъв ден – приказен!

Затова и всички се вслушахме с вяра в изтеглените коледни късмети за класовете, аплодирахме с радост победителите в конкурса за коледна приказка, а думите на г-жа Захаринка Кусарова поставиха онзи последен, толкова важен щрих – човешка топлина, мъдрост и вяра, които направиха атмосферата завършена и истинска.

Благодарим на учениците и техните учители за смелостта.

Благодарим за спомена.

Благодарим за Коледата, която ни върна… при себе си.