Днес СУ „Св. Климент Охридски“ чества своя патронен празник – ден, в който се връщаме към корена, към словото и към духовната светлина, която векове озарява нашия народ.

Празничната програма беше почетена от специалните ни гости, които със своя труд и пример продължават да пазят жив духа на българската култура и образование в региона:

• г-н Йордан Ангелов – кмет на Община Костенец

• г-жа Маргарита Минчева – зам.-кмет на Община Костенец

• г-жа Тодор Стойнов – зам. -председател на Общинския съвет

• г-жа Росица Иванова – началник на РУО – София област

• г-жа Петя Керезова – председател на Обществения съвет

• г-жа Силвия Янкова – председател на Училищното настоятелство

• Директори на образователни институции, читалища и наши съмишленици.

След поднасяне на цветя пред бюст-паметника на свети Климент, празникът продължи в актовата зала, където всички се потопиха в атмосферата на тържествения концерт - спектакъл.

Там всички прекрачиха прага на времето, за да се поклонят пред свети Климент Охридски.

Той не воюваше с меч, а със слово.

Не проливаше кръв, а мастило — светло като утринна звезда.

От ръцете му изгря писмеността, от сърцето му — надеждата, от духа му — България.

Климент бе повече от учител — той бе молитва, изречена чрез целия му живот.

И във всяка негова дума звучеше заветът: „Да оставим добра памет на земята!“

И сякаш Небето чу тази молитва. Защото век по-късно, в грохота на битката, тя оживя отново.

С въздействащи художествени слова, интерактивна визия, танц и музика, с мащабна театрална драматургия и автентични бойни униформи от епохата на Първото българско царство - Клубът по художествено слово, Театрално студио "Георги Русев" и вокалната група -пренесоха всички зрители в битката при Траянови врата – момент, в който цар Самуил и войните му доказват, че българският дух е непобедим, когато е закален от словото, осветен от вярата и подкрепен от молитвата на светците, които ни пазят и днес.

Така нашият спектакъл не беше просто връщане назад.

Беше среща между две победи — на духа и на меча; на перото и копието; на Климент и Самуил — два различни пътя, водещи към една и съща вечност: България. Частица, от която е нашето училище.

Честит празник!