"Не се гаси туй, що не гасне"...
Вазовите думи отдавна са се превърнали в Истина, издържала изпита на времето. На всяко време, колкото и то да е по български "разделно". Издържа я и днес като надслов на празничната програма в Актовата зала на СУ" Св. Климент Охридски ", посветена на 1 ноември - Денят на народните будители и 300
- годишнината от рождението на Паисий Хилендарски. Издържа я още в момента, в който ученикът Милен Спасов от 9 А клас в ролята си на Паисий запали свещ на сцената и нейният трепетен пламък озари лицето му...(и сякаш цялата зала! ). Отразено в очите и топлината на плътния му тембър, това неугасимо пламъче на българския дух отново оживя, пресътворено чрез силата на Паисиевите думи. Изказани не само с глас, но и с изразителността на лицето и очите, тези вдъхновяващи думи докоснаха най - съкровената струна на всяка българска душа в залата. Предизвиквайки миг тишина, стаил в себе си онова пробуждане на най - човешкото, което изпълва с висш смисъл делото и завета на всички наши будители.
Светлите им ликове и имена преминаваха на голям екран, сливайки се с въздействието на музиката и прочувствените слова на водещите. Така някак неусетно и непринудено техните образи се преляха в лицата на участниците в програмата - в блясъка на очите и патоса на гласовете им.
И чудото на Вазовите думи се случи отново - неугасимото не угасна! Предаде се нататък.
От сцената до последния ред в залата. И сякаш тя неслучайно беше пълна. Защото будителите никога не оставят празни души и места след себе си. На тяхното място сядат други. След другите нови...Докато я има България! Защото веднъж отворени, очите никога няма да се затворят, щом в тях блести отражението на онази монашеска свещичка, която вече 300 години не угасва и осветява като пътеводна светлина българските бъднини.
Благодарим на всички ученици и техните ръководители за "пробуждането" и вълнуващите емоции, които ни подариха. Вашият труд доказва, че будителството е в минало, но още НЕсвършено време.
