Вътрешни правила за достъп до обществена информация
Заявление за достъп до обществена информация
Искане за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване
Вътрешни правила за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения
Формуляр за регистриране на сигнал
Днес актовата зала на нашето училище не беше просто сцена. Тя се превърна в дом. В огнище. В място за духовно завръщане.
Коледната програма, подготвена от XI А и XI Б клас и учениците от VI клас, беше по-различна от всяка друга, която сме виждали досега. За първи път един випуск прояви творческия кураж да разчупи утвърдените през годините клишета – скечовете и шоу елементите, в които често сериозното и духовното отстъпват място на самоцелното забавление.
Този път фокусът беше друг.
Върху забравените коледни традиции, върху времето, когато стари и млади са сядали заедно около една маса, в духовно общуване помежду си и с Бога.
В духа на „Коледна приказка“ на Чарлз Дикенс, учениците ни разказаха историята на едно съвременно семейство – отчуждено, разпиляно в екраните на модерния свят. Семейство, в което най-много страда детето – в своята тиха самота на този празник. Но срещата му с Духа на Коледа поставя началото на едно пътуване назад във времето – към дните, когато празникът е бил споделен, а близостта – жива.
През образите на коледарите, бъдника, през историята и смисъла на празника, спектакълът възроди спомена за изгубените ценности – за топлината, за вярата, за човешката близост.
И на финала – всеки осъзна какво е изгубил по пътя си… и колко е важно да бъдем заедно в един дух, дори и само за един ден.
Но какъв ден – приказен!
Затова и всички се вслушахме с вяра в изтеглените коледни късмети за класовете, аплодирахме с радост победителите в конкурса за коледна приказка, а думите на г-жа Захаринка Кусарова поставиха онзи последен, толкова важен щрих – човешка топлина, мъдрост и вяра, които направиха атмосферата завършена и истинска.
Благодарим на учениците и техните учители за смелостта.
Благодарим за спомена.
Благодарим за Коледата, която ни върна… при себе си.
