Днес дворът на СУ „Св. Климент Охридски“ се превърна в сцена на спомени, усмивки и надежди. Там, под небето на едно незабравимо майско утро, учениците от 12. А и 12. Б клас преживяха своето „Последно междучасие“ – онзи символичен миг, който разделя вчера от утре, детството от зрелостта, безгрижието от отговорността.
Красиви, елегантни, сияещи – момчетата и момичетата от Випуск 53 изпълниха училищния двор с младост, смях и вълнение. Броенето до 12 отекваше като пулс на годините, преминали неусетно – година след година, звънец след звънец, мечта след мечта.
Споделено вълнение и заслужени отличия
Специален гост на този важен ден бе г-жа Павлина Петрова – председател на Общинския съвет в Костенец, която уважи празника на зрелостниците.
С искрено вълнение приветствени слова отправиха представителите на Ученическия съвет. Директорът на училището поздрави випускниците с думи, в които се усещаха гордост, надежда и майчинска загриженост, след което връчи грамоти на учениците, прославили училището през годините със своите успехи, талант и труд.
Урокът по воля и традициите, които ни свързват
А после дойде моментът, който никой не очакваше да бъде толкова силен…
За последно зрелостниците преминаха под училищното знаме – символ на принадлежност. И пръв под него премина Алекс Василев – ученик, за когото всяка крачка е победа. Със своята воля и достойнство той даде най-силния урок в този ден – че пътят напред невинаги е лек, но човек е толкова голям, колкото е силата му да не се отказва.
Празничното настроение бе озарено от изпълненията на мажоретния и вокалния състав на училището, а накрая всички се хванаха на традиционното хоро – ръка за ръка, сърце до сърце, така както трябва да останат завинаги, въпреки раздялата.
Един последен, незабравим .......
И тогава… ръчният звънец изби за последно.
И може би защото беше държан от човешка ръка, в звука му сякаш туптеше пулсът на сърцето – жив, истински, достигащ до камбанката и връщащ се като ехо в душите на всички. Незабравим!
Скъпи зрелостници от Випуск 53,
Днес затворихте една врата, за да отворите хиляди други. Носете смело мечтите си! Пазете доброто и не забравяйте училището, което ви изпрати с толкова много вяра.
На добър час!
