На 13 декември 2025г., СУ „Св. Климент Охридски“ взе участие в благотворителния коледен базар, организиран под егидата на Община Костенец, рамо до рамо с всички образователни и културни институции в града. Нашият щанд не беше просто отрупан с коледни сувенири, картички и украса – той беше изпълнен с дух. С творби, изваяни с въображение, търпение и любов към ближния. С предмети, които сякаш носеха боговдъхновение и изразяваха вяра чрез всеки детайл.

Г-жа Мариета Ангелова и учениците Каролин Маринова, Алина Янкова, Петър Кьосев и Калоян Стоименов отделиха от личното си време, за да бъдат там – не по задължение, а по призвание. По този начин вярата оживя чрез дела. Защото, както ни напомня Словото: „по делата ще ги познаете“.

И така в свят, който чака чудесата сами да се случат, ние избрахме да ги сътворим.

Тук. Днес. Заедно.

Защото Коледа не винаги идва със звън на камбани и грейнали елхи. А със звън на смях и грейнали детски очи. И с добрина, подадена от ръка на ръка.

Вътрешни правила за достъп до обществена информация

Заявление за достъп до обществена информация

Искане за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване

Вътрешни правила за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения

Формуляр за регистриране на сигнал

   Днес СУ „Св. Климент Охридски“ чества своя патронен празник – ден, в който се връщаме към корена, към словото и към духовната светлина, която векове озарява нашия народ.

Празничната програма беше почетена от специалните ни гости, които със своя труд и пример продължават да пазят жив духа на българската култура и образование в региона:

• г-н Йордан Ангелов – кмет на Община Костенец

• г-жа Маргарита Минчева – зам.-кмет на Община Костенец

• г-жа Тодор Стойнов – зам. -председател на Общинския съвет

• г-жа Росица Иванова – началник на РУО – София област

• г-жа Петя Керезова – председател на Обществения съвет

• г-жа Силвия Янкова – председател на Училищното настоятелство

• Директори на образователни институции, читалища и наши съмишленици.

След поднасяне на цветя пред бюст-паметника на свети Климент, празникът продължи в актовата зала, където всички се потопиха в атмосферата на тържествения концерт - спектакъл.

Там всички прекрачиха прага на времето, за да се поклонят пред свети Климент Охридски.

Той не воюваше с меч, а със слово.

Не проливаше кръв, а мастило — светло като утринна звезда.

От ръцете му изгря писмеността, от сърцето му — надеждата, от духа му — България.

Климент бе повече от учител — той бе молитва, изречена чрез целия му живот.

И във всяка негова дума звучеше заветът: „Да оставим добра памет на земята!“

И сякаш Небето чу тази молитва. Защото век по-късно, в грохота на битката, тя оживя отново.

С въздействащи художествени слова, интерактивна визия, танц и музика, с мащабна театрална драматургия и автентични бойни униформи от епохата на Първото българско царство - Клубът по художествено слово, Театрално студио "Георги Русев" и вокалната група -пренесоха всички зрители в битката при Траянови врата – момент, в който цар Самуил и войните му доказват, че българският дух е непобедим, когато е закален от словото, осветен от вярата и подкрепен от молитвата на светците, които ни пазят и днес.

Така нашият спектакъл не беше просто връщане назад.

Беше среща между две победи — на духа и на меча; на перото и копието; на Климент и Самуил — два различни пътя, водещи към една и съща вечност: България. Частица, от която е нашето училище.

Честит празник!

„Пътят на светлината“ – седмокласниците, които ни напомниха, че будителството не е вчера, а днес.

В актовата зала на СУ „Св. Климент Охридски“ – гр. Костенец, учениците от VII „А“ клас, нашите Малки тигри, представиха тържествената програма „Пътят на светлината“, посветена на Деня на народните будители.

Макар и само един клас да стоеше зад реализацията ѝ, макар и грипът да бе извадил от строя не един участник, седмокласниците се изправиха – смели, вдъхновени и обединени от духа на онези, за които думата „невъзможно“ никога не е съществувала. И те не просто представиха себе си – те възкресиха плеяда от вдъхновяващи будители, които векове наред осветяват пътя ни към знанието и доброто.

Програмата беше не просто тържество, а спектакъл, в който слово, художествен рецитал и видеа се сляха в едно живо послание – как от искрата на вярата и знанието тръгва лъч светлина, който и днес не гасне.

Този лъч намери своите отражения в нашето време, в нашето училище, сред нашите учители и ученици – в подадената ръка, в добрата дума, в книгата, в примера.

А на финала…От изображение на утрин в Гимназията с изгряващ лъч, пламна свещ – запалена на сцената и предадена като щафета на малко момиче от публиката.

Така огънят на будителите слезе от сцената в залата – в сърцата и душите ни.

Защото будителството не е дата от календара, а състояние на духа.

И когато ученици като нашите носят тази светлина в себе си – бъдещето на България остава светло.