На 13 декември 2025г., СУ „Св. Климент Охридски“ взе участие в благотворителния коледен базар, организиран под егидата на Община Костенец, рамо до рамо с всички образователни и културни институции в града. Нашият щанд не беше просто отрупан с коледни сувенири, картички и украса – той беше изпълнен с дух. С творби, изваяни с въображение, търпение и любов към ближния. С предмети, които сякаш носеха боговдъхновение и изразяваха вяра чрез всеки детайл.

Г-жа Мариета Ангелова и учениците Каролин Маринова, Алина Янкова, Петър Кьосев и Калоян Стоименов отделиха от личното си време, за да бъдат там – не по задължение, а по призвание. По този начин вярата оживя чрез дела. Защото, както ни напомня Словото: „по делата ще ги познаете“.

И така в свят, който чака чудесата сами да се случат, ние избрахме да ги сътворим.

Тук. Днес. Заедно.

Защото Коледа не винаги идва със звън на камбани и грейнали елхи. А със звън на смях и грейнали детски очи. И с добрина, подадена от ръка на ръка.

„Пътят на светлината“ – седмокласниците, които ни напомниха, че будителството не е вчера, а днес.

В актовата зала на СУ „Св. Климент Охридски“ – гр. Костенец, учениците от VII „А“ клас, нашите Малки тигри, представиха тържествената програма „Пътят на светлината“, посветена на Деня на народните будители.

Макар и само един клас да стоеше зад реализацията ѝ, макар и грипът да бе извадил от строя не един участник, седмокласниците се изправиха – смели, вдъхновени и обединени от духа на онези, за които думата „невъзможно“ никога не е съществувала. И те не просто представиха себе си – те възкресиха плеяда от вдъхновяващи будители, които векове наред осветяват пътя ни към знанието и доброто.

Програмата беше не просто тържество, а спектакъл, в който слово, художествен рецитал и видеа се сляха в едно живо послание – как от искрата на вярата и знанието тръгва лъч светлина, който и днес не гасне.

Този лъч намери своите отражения в нашето време, в нашето училище, сред нашите учители и ученици – в подадената ръка, в добрата дума, в книгата, в примера.

А на финала…От изображение на утрин в Гимназията с изгряващ лъч, пламна свещ – запалена на сцената и предадена като щафета на малко момиче от публиката.

Така огънят на будителите слезе от сцената в залата – в сърцата и душите ни.

Защото будителството не е дата от календара, а състояние на духа.

И когато ученици като нашите носят тази светлина в себе си – бъдещето на България остава светло.

 

   Днес СУ „Св. Климент Охридски“ чества своя патронен празник – ден, в който се връщаме към корена, към словото и към духовната светлина, която векове озарява нашия народ.

Празничната програма беше почетена от специалните ни гости, които със своя труд и пример продължават да пазят жив духа на българската култура и образование в региона:

• г-н Йордан Ангелов – кмет на Община Костенец

• г-жа Маргарита Минчева – зам.-кмет на Община Костенец

• г-жа Тодор Стойнов – зам. -председател на Общинския съвет

• г-жа Росица Иванова – началник на РУО – София област

• г-жа Петя Керезова – председател на Обществения съвет

• г-жа Силвия Янкова – председател на Училищното настоятелство

• Директори на образователни институции, читалища и наши съмишленици.

След поднасяне на цветя пред бюст-паметника на свети Климент, празникът продължи в актовата зала, където всички се потопиха в атмосферата на тържествения концерт - спектакъл.

Там всички прекрачиха прага на времето, за да се поклонят пред свети Климент Охридски.

Той не воюваше с меч, а със слово.

Не проливаше кръв, а мастило — светло като утринна звезда.

От ръцете му изгря писмеността, от сърцето му — надеждата, от духа му — България.

Климент бе повече от учител — той бе молитва, изречена чрез целия му живот.

И във всяка негова дума звучеше заветът: „Да оставим добра памет на земята!“

И сякаш Небето чу тази молитва. Защото век по-късно, в грохота на битката, тя оживя отново.

С въздействащи художествени слова, интерактивна визия, танц и музика, с мащабна театрална драматургия и автентични бойни униформи от епохата на Първото българско царство - Клубът по художествено слово, Театрално студио "Георги Русев" и вокалната група -пренесоха всички зрители в битката при Траянови врата – момент, в който цар Самуил и войните му доказват, че българският дух е непобедим, когато е закален от словото, осветен от вярата и подкрепен от молитвата на светците, които ни пазят и днес.

Така нашият спектакъл не беше просто връщане назад.

Беше среща между две победи — на духа и на меча; на перото и копието; на Климент и Самуил — два различни пътя, водещи към една и съща вечност: България. Частица, от която е нашето училище.

Честит празник!