Всяка година 9 - ти май е по- различен ден, защото се сменят ролите в училище. В Деня на ученическото самоуправление учениците по традиция заеха местата на своите ръководители и се превъплътиха в ролята на учители, директор и заместник- директори, счетоводител, домакин, библиотекар и училищен психолог. И това се направи не на игра, за забавление, а с цялата сериозна отговорност на позициите, които се заемат. Основната цел на тази инициатива е учениците да почувстват атмосферата от другата страна на учебния процес, да станат съпричастни на ежедневните проблеми и да опознаят учебно - възпитателните и административни дейности отвътре. Или образно казано - да имат възможност да влязат "в обувките" на големите, за да видят какво е да стоиш отпред. Пред цял клас. Или пред цялото училище. Пред домакински и счетоводни сметки. Пред опашка от чакащи деца за книги...

Така всеки получи възможност да разбере гледната точка на другия. За да стане тя и лично негова, което е най - добрият начин за човешко самоуправление!

Рок енд рол междучасие

Вчера голямото междучасие се превърна във време за рок енд рол! Решихме днес да ви разкажем за него, за да започнем именно с тази дума - "вчера". Защото това е една от най - емблематичните песни на The Beatles, която някога звучеше на всяко голямо междучасие в цялото училище...Но това беше вчера. След което масовият музикален вкус се промени и "Вчера" си остана някъде там, в нашето безвъзвратно отминало вчера. До момента, в който учениците Йоанна Донкина и Павел Лазаров от 8 и 9 - ти Б клас се събраха и създадоха рок група Gymnazallica (намигване към Metallica ). И както всяка група започва от нищото, но с много ентусиазъм и мечти, така и Gymnazallica стартира от един малък ресурсен кабинет. Но човек е толкова голям, колко са големи мечтите му. И ето, че след близо 3 месеца репетиции дойде и най - голямото междучасие за дебют на сцена. Разбира се, това нямаше как да стане без подкрепата и доверието на ръководството на училището, което застана зад каузата на Gymnazallica да покаже на всички, че има и ДРУГА музика. Неочаквано и в най - дръзките мечти, цялото фоайе на 2 - ри етаж, та чак и по стълбището към 3 - ти, се изпълни с публика, която аплодира импровизирания концерт. Той започна с Химна на България, изпълнен на електрическа китара, след което прозвучаха хард режещите акорди на Nirvana, Революция Z, Metallica, Seven Nation Army, ритъм енд блус мотиви от Ерик Клептън и Джими Хендрикс...Докато не би звънецът за край на голямото междучасие... Но всеки звънец освен за край, звучи и за начало. За ново начало. Част от най - съкровеното ни "Вчера", когато The Beatles пееха: "O, I believe in yesterday!" ("О, аз вярвам във вчера!")

• < Prev
• Next >